5 причини детето да не може да отстоява себе си

Детето тръгва на ясла, градина, след това на училище и остава за дълго време без родителите си. През този период то трябва да се научи да намира общ език с другите хлапета, да може да преговаря и да постига резултат. Но не за всеки това е лесно.
Някои наистина не умеят да защитават границите си. Те мълчаливо понасят обиди. Защо се случва това?
Психолозите са сигурни, че самите родители са виновни. Ето най-честите им грешки.

Внезапна загуба на контакт с детето
В общуването с детето тези родители могат ясно да поставят своите граници, но не и неговите. Например, майката играе със сина си, а след това внезапно спира играта и казва: „Е, това е, хайде вече да си играеш сам“, „Тръгвам, имам робата - това не се обсъжда!“.
Детето разбира, че думата на родителите е закон и няма смисъл да възразява. То потушава своите възражения и негодувание и се скрива дълбоко в себе си.
„Тези фрази потискат гнева на детето и то просто не може да се изправи срещу родителите си от страх да не бъде изоставено. По-лесно му е да приеме, да преглътне негодуванието – това е единственият начин да спаси връзката помежду им. И единственият начин да се предпази от атаките на възрастния, когото то уважава“, обяснява психоложката Вера Сафронова.
Въпреки това, навикът да не се конфронтира с някой, на когото държи, остава.

Снимка: Getty

Принципът "детето винаги е право"
Желанието на родителите детето винаги да е на преден план може да им изиграе жестока шега. Те се вслушват в неговото мнение, желанията му са от първостепенно значение. Това води до фатална грешка. Детето, без да осъзнава, че е центърът на Вселената, получава всичко. Поведението му става егоцентрично, арогантно. Това провокира конфликти с други деца. Те виждат неприемливото му поведение и искат да дадат урок на арогантния малчуган.
Не е нужно да се съгласявате непрекъснато и да изпълнявате желанията на малкия диктатор.
Споровете с родителите са определен етап от развитието. Те се пораждат естествено по време на възрастовите кризи - на 3 и 7 години.
"Не искам да ям това!“, “Няма да облека онова!" - съпротивлява се хлапето. И точно в този момент то се научава да защитава своята гледна точка.
Тук е важно да се намери баланс: да не се съгласявате с всяко желание, но и да не го потискате.

Няма лично пространство
Друга причина детето да не умее да отстоява личните си граници, е, че никой в ​​семейството няма лично пространство и всички го нарушават.
За да може детето да каже на нарушителя „Това не ми харесва, спри“, то трябва да осъзнае, че събеседникът е прекрачил границата.

Но как ще разбере къде са граници, ако в семейството те не съществуват?
Родителите влизат в стаята му без да чукат, взимат и изхвърлят вещи без да питат, карат го да носи определени дрехи, не се интересуват от мнението му, прекъсват го, когато иска да каже нещо важно. И го приема като норма.

„Имам приятелка, която на всеки въпрос „Защо?“ на дъщеря си казваше: „Не ме занимавай с това“. Така от малко и досега момичето не споделя нищо с майка си.
Обикновено твърде авторитарните родители отглеждат „дете жертва“. Тъй като е свикнало да се подчинява на по-възрастните, безпрекословно ще направи всичко, което нападателят му каже.

Снимка: Getty
Родителят се държи като жертва
Тъй като децата копират всичко от по-възрастните членове на семейството, помислете: можете ли вие да отстоявате себе си? Може би мълчаливо преглъщате несправедливостта към вас, например, ако някой ви пререди на опашката.

Може би детето вижда как мълчите, навеждате глава, когато някой ви се кара.
Научете го да казва „Не“, когато не иска да поема неприемливи задачи. Ще забележите, че детето е станало по-уверено в себе си.

Манипулативният родител
За съжаление родителите, които са склонни към насилие, често не забелязват този недостатък в себе си. Но има много висок риск да отгледат тормозено дете, което да стане жертва.
Такъв родител често променя настроението си: или е твърде студен и дистанциран, обиден от нещо, или изведнъж става мил.
Ако детето свикне с манипулациите в семейството, може да не ги забележи в живота.

Помислете дали казвате следните фрази:

„Никога не правиш това, което те моля.“

„Ако не беше направил това, нямаше да ти се сърдя!“

„Правя това, защото те обичам.“

„Това е за твое добро.“

„Знам по-добре от какво имаш нужда.“

„Ще започна да говоря с теб, когато направиш това, което те моля.“

Мона Василева